Това парче от катакомбите на Одеса е част от каменоломната кариера за скалната маса (така наричан „Изсечен камък“). Предполага се, че в минало време мината беше част от голяма система от изработена горна работа, която минаваше покрай улицата Портофранковска и се разминава под околните улици. Смята се, че тази система е слабо запазена в резултат на масовото развитие на високите сгради в района. Въпреки това може да се каже с увереност, че оцелялата част от системата е без съмнение най-старата и най-непокътната от всички катакомби, разположени в границите на града. Освен това през тази система преминаваше известният път на контрабандистите в Одеса. Досега никой не е стигнал до този път, и всичко това, което подземните „водачи“ и „местни историци“ разказват за това, са местни легенди.
В периода 1939-1941 година тук е построен военен бункер, специален команден  пункт на Одеския военния окръг и множество бомбени заслони. За това бяха изрязани нови дълги прави галерии.

ЗА БУНКЕРА…

Бункерът се намира под територията на „Одесски завод  за производство на ковашко-пресовъчни машини“.Самият обект е  вградена в катакомбите система за подържка на живота, оборудвана в кариерите под улицата на Дитрихсон и представлява част от описаната по-горе система. Преди това вече съществуваше подслон, който беше използван от командния състав на Отделната Приморска армия у 73-дневната героична защита на Одеса по време на Втората Световна война. След войната, по наличните документи, които бяха предоставяни от сегашното управление на завода, съоръжението, намиращо се под улица Градоначалницка, се използваше като убежище, оборудвано за дежурните работници на завода. Въпреки това, в края на 50-те години, с началото на развитието на т.н. „студена война“, в Одеса се започна изграждане на анти-ядрени бункери. Най-често те били вградени в катакомбите. Тази тенденция не премина  и мястата на отдавно изоставените кариери под фабриката. Според наличните документи, в периода от края на 50-те – началото на 60-те години започна се изграждането и оборудването на системата за подпомагане на живота: генераторна, вентилация, въздушни филтри, водоснабдяване, кабелни дръпвания, оборудване за тоалети и душове за дежурния персонал. Освен това тази система може да служи и като самостоятелен подслон, но е построена и оборудвана да обслужва основния подслон, разположен под улицата на Дитрихсон, на мястото на  двустепенните катакомби, където по време на войната командването на Приморската армия се криеше.
В допълнение към очевидната историческа важност, тези обекти са изключително важно направление в научните изследвания, защото според тях, според наличните данни, има преход към много легендарната и недокосната система, по която минава известната „контрабандна пътека“.

ЗА КОНТРАБАНДИСТИТЕ…

Улицата Градоначалницка се появи на картите през 1841 година. Първоначално тя се наричаше Градоначалнична. Тайната на името се намира в местоположението –  улицата е ведеше до вилата на прочутия херцог де Ришельо. И всичко изглежда  просто и ясно с нея, но под тротоара в заплетените катакомби, истинските тайни са сигурно скрити от любопитни очи.
С установяването на режима на „порто-франко“ в Одеса, поради непосредствената близост до улица Старопортофранковска, Градоначалницка веднага беше привлечена на един от най-печелив престъпни бизнес в старата Одеса – контрабанда. Старопорофранковска служи като граница на зоната без пристанище. От италиански език терминът означава „свободно пристанище“ или „свободна спирка“ и означава свободна митническа зона в пристанището. Стоките, които доставени до такова пристанище, са освободени от мита, поради което те стрували няколко пъти по-евтино. Но при износа на стоки от тази зона към империята е било необходимо да се плаща данъкът. Но ако държавата намери начин да тегли пари от гражданите, гражданите, повярвайте моля, ще намерят начин да не дават тези пари. Това е мястото, където катакомбите идват на помощ. Много тунели и галерии помогнаха на предприемчивите търговци да намалят значително разходите си. Пътеката на контрабандистите се намираше точно под краката на примитническите проверяващи! Значителен дял от печалбите изтичаха около държавата и започнаха да потъват в джобовете на онези, чиито крака се промъкваха през мистериозните тъмни подземия. Много сили и ресурси бяха вкарани в борбата срещу тази проблема, но все повече и повече ходища и мини свършваха тез които имаха  жажда за пари.
Дори днес в района на Молдаванка се откриват останки от подземни складове, където се води контрабанда, преди да бъдат транспортирани във вътрешността на страната. Скалите, открити в тези катакомби, са били използвани за известната одеска афьора „скъпоценен камък“. Същността на тази афьора бе да се заменят скъпите френски парфюми с обикновен пясък и малки камъни.Парфюма е закупен и изпратен до катакомбите на пристанищната територия. Всички кутии бяха внимателно претеглени на подземните везни и тук бяха разопаковани. Вече се чудите защо? Всичкото е много просто! В тези кутии, вместо мехурчета с парфюми, бяха спретнато опаковани и подправени с дървени стърготини камъчета, върху които имаше няколко бутилки. Всичкото отново  претяглеха и завръщаха на продавача. Аргументът за връщането беше рязък банкрут на клиента. Дъщерята на един от контрабандистите толкова разумно разсейва вниманието на продавача, че замяната не е открита до вечерта! По този начин един обикновен камък помага на едно семейство в Одеса да натрупа състояние…

И ЗА МАСОНИТЕ…

Рядко тайно общество може да се похвали с толкова много интриги, слухове, предположения и пропуски като тях. Ролята на масоните в историята на Одеса е огромна и много трудно да се надцени. Не е тайна на някой от местните одесити, че такива изключителни хора като граф Александър-Андро Ланжерън, Адолф Шале, Сергей и Михаил Волконски, Андрей Римски-Корсаков и Александър Пушкин са ключови фигури в масонската ложа на Одеса. Разбира се, херцог де Ришельо е тясно свързан с масоните. Самият той рядко посещава тайнствените срещи, но един от почитаните гости е бил игумен Лабдан. И това човек не е друго освен духовното ръководство и учител на херцога. Също така мистериозният абат помогна на Ришельо с създаването на структурата на образователните институции в Одеса – създаде първият  пансион за благородни деца, която по-късно стана Ришельовски лицей. Известно, че много учители на лицея също бяха масони.
Когато се започна официалното ограничаване на дейността на тайните общества, масонството  и държавната служба станаха несъвместими. По това време много учители, които бяха част от обединението на свободните масони, напуснаха Ришельовския лицей, страхувайки се от репресии. Полицията се опита да разкрие конспирацията и редовно организира търсения и нападения върху именията на заподозрените. Но масоните бяха известни със своята мистична неуловимост. Разбира се, способността да се разтварят във въздуха, която им приписват, е само мит. Членовете на организациите просто слязоха в катакомбите много преди появата на полицията. Обществото продължава да работи и провежда своите срещи и ритуали на най-подходящото място за това – тъмни и сложни галерии.
Най-добрият начин да скриете нещо добре е да го оставите на видно място. Най-мистичните тайни и великолепни афьори – доказателства за всичко това се държат под краката ви! Тези тунели видяха много повече от известната настилка на самията Градоначалницка.Но най-добрият начин да се уверите в това е, разбира се, да се потопите в този свят на тайни и пъзели и лично да изпитате всичко това.