Всяка година Одеса посещава все повече и повече гости. Това не е чудно, защото кой друг град може да се похвали с толкова много атракции, интересна история, уникален колорит и собствен език! При споменаването на Одеса, веднага идват на ум морето, слънцето, Потьомкинската стълба, паметника на Дюк де Ришельо, пазара „ПРИВОЗ“ „бичкити“ и т.н.

Едно от най-известните чудеса на Южната Палмира е катакомбите. Але не много хора знаят, че същите тези катакомби се простират не само под самия град, но и на много километри наоколо. Особен интерес за туристите представят мините в близост до село Нерубайско. Самото селище се появява във времето на козаците на Запорожие и получава името си благодарение на договора за замирение с турците (да не нападаме – да не нарязваме, от руски език като происход). Първите заселници на фермата бяха казаците, които поставиха ръцете си на мирно, която по-късно се превърна в село. Извличането на камъка в околностите на селото започва в края на 18 век, а дължината на катакомбната система под него вече е над 300 км.

По различно време катакомбите на тази област са били използвани за различни цели и нужди. Например, след Октомврийската революция от 1917 година тези мини бяха включени в борбата между два противоположни светове: светът на социализма и света на капитализма. В края на 1918 година владетелите на страните от Антантата избрали Одеса за една база на офанзива във вътрешността на страната. Една от най-известните комунистически публикации от времето се смяташе за вестник „Комунист“. Първоначално тя са отпечататваше в частни печатници, но това беше скъпо, защото вестникът се смята за незаконен и публикуването и разпространението му заплашваше за смърт чрез екзекуция. Този период най-ясно се отразява във филма „Опасни обиколки“ на Фьодор Силченко. Болшевиките направиха много опити да организират собствена подземна печатница. С откриването на първата помагаше майката на единия разпространител на листовките Михаил Иванченко. Жената живееше в подземието в покрайнините на града. Те се опитаха да подготвят мазето и да поставят печат в него. Но изпълнението на плана беше предотвратено от подпочвена вода, която наводни стаята. Има много повече опити да се организират такива печатници, но само една от тях беше коронована с успех. Това беше печатница под земята. Катакомбите край село Нерубайско не бяха избрани случайно. В случай на неуспех, печатарите биха могли да се защитят и да продадат живота си скъпо. До Мината ведоха два начина, един отстърни на зарастналото дере, а другият от мазето на един от местните жители. Когато цялата подготвителна работа беше завършена, печатащите машини бяха транспортирани през белогвардейската митница на части, под формата на резервни части за влакакола. Местоположението на печатницата е на повече от 800 метра от входа, а организаторите трябваше да преминат през тесни тунели с резервни части на раменете си. Митото на обекта беше продължително от 24 до 36 часа, в зависимост от положението и ситуацията на повърхността.

Не последната роля Нерубайските катакомби изиграха по време на Втората световна война. В лабиринтите на сложни пътища и галерии се намираше част от партизанския отряд на Молдцов-Бадаев. Докато 4-та румънска армия, с подкрепата на германски единици, атакувала града, в катакомбите се образували партизански бази. Отделението на Молодцов се разположе на дълбочина 25-30 метра в близост до Нерубайско. Имаше оборудвани стаи за щаба, хранителни складове (за около шест месеца), арсенал: 7 картечници, 60 пушки, 200 гранати, една тона тола, радиостанции за комуникация с Москва. Когато вражеските войски влязоха в града на 16 октомври, войниците на Бадаев започнаха разузнавателни и саботажни операции. Отрядът беше разделен на подземни и сухоземни единици, в катакомбите беше командващият пост на Молодцов. Връзката между групите на подземните бойци се осъществяваше от т.н. „Младежка десетийка“на надземната част състояща от 16-17-годишни юноши под ръководството на Яков Гордиенко. Партизаните вядоха активни разузнавателни и саботажни работи и дори успяха да подкопаят железопътната линия, което доведе до срив на два военни ешелона. За унищожаване на подземните единици у румънците нямаше никаква възможност, защото катакомбите са огромни и имат много изходи. Но през януари 1942 година румънското контраразузнаване успя да наеме командира на наземната група Петър Бойченко. В резултат това на 9 февруари Владимир Молодцов, Тамара Межигурска, Яков Гордиенко и двама други членове от групата бяха арестувани в стаята, която му принадлежеше. Един от арестуваните успя да предаде послание на близките си – по ръбовете на носна кърпичка беше написано с кръв: „Нашите Бойко е пре …“. По този начин бадаевците получеха името на провокатора. Молодцов екзициран с присъда на румънския съд на 3 юли 1942 г. До 1944 година само 12 членове на легендарния отряд оцеляват.

Изследването и картографирането на катакомбите на Нерубайско започва през 1998 година. По време на създаването на карти са открити много интересни места и неща. Често намерени предмети или любопитни случаи дават име на кариерите. Една от областите на мината се нарича „Любкиния ход“. Това място има своя тъжна история. През 50-те години на миналия век едно момиче, наречено Любов, се спуснало в катакомбите и почти паднало под свлачището на мината. Падналите камъци блокираха пътя до единствения известен на нея изход. Опитвайки се да намери решение, Любов най-после загуби пътя си и никога не успя да излиза вън от лабиринта. Нейните останки лежаха в катакомбите в продължение на 10 години, преди да бъдат открити и повторно погребани. Във връзка с тази трагична история се появи името на областта на мината.


Можете да научите за това и много други неща, когато посетите лабиринта заедно с водачи, които с радост ще ви напътстват през най-интересните маршрути и ще ви разкажат много истории. Е много по-интересно да вземете фенера в ръцете си и да влизате в тайния подземен свят лично, да се насладите на разходката с преходни пасажи, комфорта на свещите и загадъчната тишина…